Reluctance in magnetism is analogous to resistance in electricity. Just as a current travels along the path of least resistance, so the flux of a magnetic field takes the path of least relactance. Iron has very low reluctance.

Главичката на винта, чието постъпателно движение съвпада с посоката на тока, се върти по посоката на линииите на магнитната индукция.

Η διαπερατότητα οποιουδήποτε υλικού (permeability of a specific medium, H/m) σχετίζεται με τη μαγνητική διαπερατότητα του κενού (magnetic permeability of the vacuum, 4π10^-7 H/m) μέσω της σχετικής μαγνητικής διαπερατότητας (relative permeability of the material)Η σχετική μαγνητική διαπερατότητα μπορεί εύκολα να δώσει ένα μέτρο σύγκρισης της δυνατότητας μαγνήτισης διαφορετικών υλικών.

Οι χάλυβες από τους οποίους κατασκευάζονται οι ηλεκτρικές μηχανές έχουν σχετική μαγνητική διαπερατότητα από 2000 έως 4000 κι ακόμη μεγαλύτερη. Αυτό σημαίνει πως για δεδομένο ρεύμα η μαγνητική ροή μέσα απο ένα τμήμα του μετάλλου είναι 2000 έως 4000 φορές μεγαλύτερη απ’ αυτή σ’ ένα αντίστοιχο τμήμα στον αέρα.

Το είδος του μετάλλου του πυρήνα των ηλεκτρικών μηχανών και των μετασχηματιστών παίζει σημαντικό ρόλο στην αύξηση αλλά και στη συγκέντρωση της μαγνητικής ροής κατά τη λειτουργία τους.

Αφού η διαπερατότητα του σιδήρου είναι πολύ μεγαλύτερη απ’ αυτή του αέρα, το μεγαλύτερο τμήμα της μαγνητικής ροής σ’ έναν πυρήνα, παραμένει μέσα στο σίδηρο και δεν σκορπίζεται στη γύρω απ’ αυτόν περιοχή.

REFERENCES

[1] Stephen Chapman, Ηλεκτρικές Mηχανές DC AC, 2η έκδοση, Εκδόσεις Τζιόλα

Освен диамагнетиците (diamagnets) и парамагнетиците (paramagnets), наречени още слабомагнитни вещества, съществуват и силномагнитни вещества – феромагнетици (ferromagnets). Феромагнетиците притежават спонтана намагнитеност т.е. те са намагнитени дори когато липсва външно магнитно поле. Освен техният главен представител желязото към феромагнетиците се отнасят също кобалт, никел, гадолиний и техните сплави и съединения.

Освен способността силно да се намагнитват феромагнетиците притежават и други свойства, които съществено ги отличават от диа- и пара- магнетиците. Ако за слабомагнитните вещества зависимоста (magnetizing field, magnetic field, magnetic field strength, magnetic field intensity) от (magnetization) е линейна, за феромагнетиците тази зависимост, изучена за първи път за желязото от A. Столетов (1839-1896) е доста сложна (фиг.1).  С нарастването на намагнитеността отначало бързо нараства, след това расте по-бавно и накрая достига магнитно-насищане , когато намагнитеността не зависи от интензитета на полето. Наблюдаваната зависимост е резултат от нарастването на степента на ориентация на магнитните моменти на молекулите по полето с неговото увеличаване. Тъй като броят на неоринтираните молекули постепенно намалява, този процес се забавя и накрая, когато всички магнитни моменти на молекулите вече са ориентирани по полето, нарастването на представа и се достига магнитно насищане.

Фигура 1

Магнитната индукция (magnetic flux density, magnetic induction)   расте бързо с нарастването на поради нарастването на в слаби полета, а в силни полета, тъй като втората компонента е постоянна (), расте при нарастване на по линеен закон (фиг. 2).

 Фигура 2

Съществена особеност на феромагнетиците е не само голямата стойност на μ (например за желязото μ=5000, a за сплавта супермалой μ=800000), но и видът на зависимостта на μ от (фиг. 3). Първоначално μ расте с нарастването на , достига максимум и започва да намалява. При силни полета μ клони към единица (), поради което при с нарастване на отношението  , a .

Фигура 3

Характерна особеност на феромагнетиците е, че видът на зависимостта на от (а следователно на от ) се определя от предисторията на намагнитването на феромагнетика.  Това явление е получило наименованието магнитен хистерезис. Ако феромагнетикът се намагнити до насищане (точка 1, фиг. 4, Saturation), а след това се намали интензитетът на магнитното поле , както показва опитът, намалявенето на се описва с кривата 1-2, разположена над кривата 1-0. При намагнитеността е различна то нула т.е. във феромагнетика се наблюдава остатъчно намагнитване . Остатъчното намагнитване е причина за съществуването на постоянни магнити. Под действието на поле , насочено противоположно на полето, предизвикало намагнитване, остатъчното намагнитване се анулира. Интензитетът се нарича, коерцитивна сила (Coercivity).

При нарастване на стойностите на противоположното поле над феромагнетикът се пренамагнитва (крива 3-4) и при се достига насищане (точка 4, Saturation in the opposite direction). След това феромагнетикът може отново да се размагнити (крива 4-5-6) и отново да се пренамагнити до насищане (крива 6-1).

Следователно при действие на променливо магнитно поле върху феромагнетика намагнитеността се изменя по кривата 1-2-3-4-5-6-1, която се нарича хистерезисна крива (Hysterisis loop). Хистерезис е причина намагнитеността на феромагнетика да не е еднозначна функция на т.е. на една и съща функция на да съответстват няколко стойности на .

Фигура 4

Хистерезисните криви за различните феромагнетици са различни.

• Mагнитно меки (soft ferromagnetic materials): Феромагнетиците с малка коерцитивна сила (с тясна хистерезисна крива)
• Mагнитно твърди (hard ferromagnetic materials): Феромагнетиците с голяма коерцитивна сила (широка хистерезисна крива).

Магнитно трвърди феромагнетици се употребяват за направа на постоянни магнити. Магнитно меките феромагнетици се употребяват за изготване на сърцевини на трасформатори.

Един термин, който може да срещнем при описанието на магнитните носители е коерцитивна сила (Magnetic coercive force or Coercivity). Това понятие показва колко силно магнитно поле може да се запише върху даден носител.

По-силните записващи полета са по-добри защото са по-устойчиви към случайните паразитни смущения, присъствъщи във всяка записваща среда. Тъй като  носителите с по-висока коерцитивна сила са по защитени от шумовете, отколкото ниско коерцитивните материали, при тях има по-малка вероятност от промяна или влошаване под влияние на външни въздействия. По-високата коерцитивна сила и по-голямата устойчивост означават, че записващата система се нуждае от по-мощно магнитно поле, което да намагнитизира максимално носителя.

Единицата за измерване на коерцитивността е Оерстед (Oersted).

Коерцитивността е характеристика, която зависи от температурата.

С увеличаването на температурата намалява устойчивостта на средата към магнитни влияния. Това е едната причина, поради която един, иначе постоянен магнит може да се размагнити, като се нагрее до червено. Състоянието на магнитната среда се променя рязко от устойчиво в променливо, което означава скок в коерцитивността при типичната за всеки материал температура, наречена температура на Кюри (Curie temperature).

Магнитно-оптичните записващи системи се възползват от това, като чрез лазерен лъч нагряват малка област в мангнитния носител, намираща се под въздействие на слабо магнитно поле, което по друг начин не може да повлияе на носителя. При стайна температура записващата среда на магни-оптичните системи има коерцитивност от порядъка 6000 Оерстеда. Когато се нагрее от лазер, тя пада до няколкостотин Оерстеда. Поради тази значителна промяна в коерцитивността, магнитното поле приложено в магнитно-оптичните записващи системи, променя едиствено областите, които са нагрети над точката на Кюри от лазерния лъч (а не цялата област намираща се под влияние на магнитното поле).