Закон за пълния ток (Ampere’s Law)

Законът обвързва циркулацията на вектора на интензитета на магнитното поле H по произволен затворен контур G с пълния ток I_{\Sigma}, който преминава през ограничената от контура повърхност. За избраната посока на обхождане на G, I_{\Sigma} = i_{1} - i_{2} - i_{k}.

Когато контурът G обхвъща навивките на намотка с N навивки, през които протича ток i, пълният ток I_{\Sigma} = Ni=F_{m}, където величината F_{m}=Ni се нарича магнитодвижещо напрежение (magnetomotive force).

Ако пространството през което минава контурът G се раздели на M участъка, всеки с дължина l_{k}, сечение S_{k}, и магнитна проницаемост \mu_{k}, такива, че във всеки участък интензитета на полето  H_{k} има постоянна стойност, законът за пълния ток приема вида:

С използване на известните връзки между интензитета на магнитното поле H, неговата индукция B и създадения магнитен поток \Phi, магнитодвижещото напрежение на източника F_{m} се представя с израза: